Приложение на георадарите при локализиране на подземни проводи и съоръжения

В статията се разглежда използването на георадар като средство за подповърхностно изследване на даден терен. Въпреки, че ще бъдат разгледани предимно примери за локализиране на подземни проводи и съоръжения, принципите на работа и анализ са общовалидни за  георадарите като технология. Особено внимание е отделено на практическото приложение на този тип проучване и проблемите, водещи до ниската резултатност в голяма част от случаите. 

1. Георадарите като технология. Принцип на действие.

Съвременният георадар представлява сложен геофизичен уред, предназначен за подповърхностно изследване на дадена среда като почва, бетонни съоръжения, стени, вода, лед и други. Основните компоненти на една георадарна система са монитор, контролер и антена. Принципът на работа е подобен на радиолокационните системи, използвани за откриване на обекти във въздушното и морското пространство. Целта е не само обектът да бъде открит, но по възможност да се определят неговите габарити, геометрични параметри и разстояние до антената. На схемата е дадена типична постановка при георадарно изследване.

Принцип на действие на георадарите

Предавателят на антената генерира високочестотен сигнал, който прониква във вместващия материал, отразява се от търсения обект и постъпва в приемника за по нататъшна обработка. Антената не е статична, а се движи над обекта по права линия, в общия случай. По този начин, през точно определено константно разстояние се генерират импулси и в крайна сметка се получава профил на изследваното трасе, който се нарича радарграма. На горната схема е дадена радарграма от изследване на улица в урбанизирана територия, на която се вижда разкъсване на пътното легло и топлопровод, разположен перпендикулярно на движението на антената. Интерпретирането на радарграмите представлява сложен процес, свързан с много трудности и неясноти. Настоящата статия няма за цел да изясни подробно проблемите при интерпретацията, но за да разберем ниската ефективност на георадарите в много от случаите, трябва да разгледаме някои основни моменти.

Да предположим, че имаме HDPE тръба с диаметър 80 mm, положена в сух пясък на дълбочина около 1 метър. Приемникът в антената ще регистрира сигнал само тогава, когато отразеният от обекта сигнал има достатъчна мощност. С други думи коефициентът на отражение Pr за даденият вместващ материал и търсения обект трябва да бъде Pr>0.010.

Диелектричната константа на сухият пясък е Ks=4.0, а константата за полиетиленова тръба е Kp=2.3 и по формулата получаваме Pr=0.019, което е достатъчно за регистриране на отразен сигнал. Излъчваният сигнал не се разпространява по права линия, перпендикулярна на антената, а образува елиптичен пресечен конус, ориентиран с дългата ос на основата си по посока на движение на антената. По този начин всеки обект, попаднал в зоната на елиптичния конус, при наличие на достатъчно висок коефициент Pr>0.010, ще отрази сигнал към приемника на антената още преди тя да е позиционирана точно върху обекта. В същото време георадарната система изобразява на радарграмата отражението от обекти, които се намират точно под антената. Ако разгледаме схемата конкретно за HDPE тръбата, ще видим, че на разстояние 0.50 m преди антената да е позиционирана върху тръбата, имаме отчетено отражение от дълбочина 1.18 m. Следващите отчети са през 0.025 m, защото на системата е зададен такъв интервал на сканиране. Виждаме, че тръба с диаметър 80 mm на дълбочина 1.08 m се изобразява на радарграмата в продължение на 0.95 m като хипербола, над чийто фокус се намира търсеният цилиндричен обект.

Елиптичен конус на сигнала и хипербола, отразяваща цилиндричен обект

Опростената схема дава представа за принципът на работа на георадарите, но реално нещата са значително по-сложни, затова в една от следващите точки ще дам част от факторите, които правят невъзможно приложението на тези системи в много от случаите.

В зависимост от физичните свойства, размерите, дълбочина и позиция на разположение във вместващия материал, ъгълът, под който захождаме и много други фактори, изследваният обект се изобразява по различен начин на радарграмата. Затова при едно проучване на терена се правят множество профили (радарграми) в различни направления, чиято цел е възможно най-точно да се обходи мястото. На следващата графика профилите са на разстояние 0.70 m един от друг, като интервалът на сканиране е през 0.05 m. За разлика от хиперболата при търсенето на HDPE тръбата, тук на радарграмите се вижда отражение от плосък обект с ширина около 2 метра, най-вероятно бетонен панел, разположен на дълбочина около 1 метър. Маркирайки върху радарграмите забелязаните обекти, софтуерът за обработка нанася на съответния профил позицията, като по този начин в съответната координатна система се нанася мястото на маркирания обект.

Профили на изследван терен и радарграми с означен обект

В компютърните програми от по-висок клас, след сложна обработка могат да се визуализират обектите в 3D режим, както е показан въпросният бетонен панел на следващата графика.

3D изображение на плосък обект

2. Основни елементи на георадарната система.

Както споменах, георадарната система се състои от три основни и няколко спомагателни компонента, в зависимост от степента на оборудване. Оттук нататък ще коментирам конкретно георадар Ramac X3M на шведската компания Mala GeoScience, която произвежда едни от най-добрите системи. Двете защитени антени, с които е оборудван Ramac X3M са с честоти 800 MHz и 250 MHz.

Монитор, контролер и комплект защитени антени

• Монитор

Мониторът на един георадар служи за настройка на системата и визуализация в реално време на радарграмите. Заедно с вградения дисплей, в мониторът е разположена паметта, бутоните и конекторите (USB, RS232 и специални конектори), чрез които става управлението на цялата система. Всичко това е вградено в здрав алуминиев корпус, устойчив на лоши атмосферни условия. Операционната система на монитора е Linux, като софтуерът освен необходимите настройки осигурява прилагането на множество математични филтри върху радарграмите, за бъде възможна правилната им интерпретация.

В някой от системите вместо споменатия монолитен блок за монитор се ползва обикновен лаптоп, но това не е добра идея поради факта, че почти всички лаптопи не са пригодени за работа на пряка слънчева светлина и лоши метеорологични условия.

• Контролер

Контролерът представлява самостоятелна интегрирана единица, която се монтира директно върху антената и управлява всички процеси, свързани с георадарното изследване според параметрите, зададени от монитора. Той е проектиран и създаден така, че да може да работи при лоши атмосферни условия и в режим на постоянни вибрации.

• Антена

В антената са вградени предавателят и приемникът на високочестотния сигнал. В урбанизирани територии радиосмутителите са в изобилие – GSM клетки, отделни клетъчни телефони, радиостанции, датчици, излъчватели и много други. Всичко това води до вмешателство в сигналите, които антената предава и приема като отразени. Това налага антените да бъдат надеждно защитени от подобни смущения, затова тяхната конструкция е изградена по определен начин, осигуряващ максимална защита.

Съществуват и незащитени антени, който работят на ниска честота и са предназначени предимно за използване извън населените места. Когато става въпрос за честота, в зависимост от поставените цели на георадарното изследване се използва определена антена със съответната честота. В една от следващите точки ще дам примерни данни за точният избор на антена и от какво се определя той.

3. Спомагателни елементи на георадарната система.

   Георадарите са изградени на модулен принцип, като за нормалното си функциониране системата има нужда от редица спомагателни компоненти.

Като при всеки електронен уред, батерията осигурява енергия на цялата система и чрез различни кабели захранва отделните компоненти. По някакъв начин сканирането по профили трябва да се позиционира в пространството, като най-често това става с геодезично заснемане на началото и краят на профила, ако движението е по права линия. За регистрирането на всяко измерване в самият профил отговаря дистанционен датчик, който на определено константно разстояние задейства антената. Той може да бъде монтиран на самостоятелно мерно колело директно към антената, но най-често се ползват специални транспортни колички за георадарните системи, на едно от колелата на които е монтиран дистанционен датчик.

Много често при изследване в градски условия, профилите, по които се движи транспортната количка са далеч от правата линия. За да може радарграмата с локализираните обекти да бъде позиционирана в съответната координатна система, може да се използва GPS приемник. По този начин сканирането на обекта не е обвързан с точно определена схема, което позволява по-голяма гъвкавост при изследването. Когато не се изисква прецизност при координирането, могат да се използват туристически GPS приемници с точност 2-10 m, например при предварително проучване. В случай, че обектите трябва да се позиционират в рамките на 0.05-0.15 m, тогава могат да се използват професионални GPS приемници в Real Time Kinematic (RTK) режим.

Операционната система на монитора позволява директно на терена да се разглеждат радарграми и да се маркират еднозначно локализираните съоръжения. Въпреки тази възможност, винаги е добре данните да се обработват post processing с професионален софтуер. Така може да се приложат повече и по-мощни математични филтри и радарграмата да стане по-лесна за интерпретация.

Към спомагателните елементи могат да бъдат включени геодезични инструменти, радиостанции за връзка между екипите, обезопасителни конуси и сигнални жилетки и много други неща, без които едно георадарно изследване не може да бъде проведено качествено.

4. Георадарът като част от обстойно изследване на обекта.

В сравнение с други модерни уреди, георадарите са сравнително малко познати и все още рядко използвани. Почти всеки човек, присъствал на поне едно рекламно представяне на георадарна система, след презентацията остава с впечатлението, че тези уреди вършат всичко сами и ефективността им е много висока. Както често се случва, на практика не е точно така. Безспорно георадарите нямат аналог при търсене на подземни проводи и съоръжения (ППС), защото както вероятно се досещате, тези системи откриват всяко нещо под земята, което има различна диелектрична константа спрямо вместващия материал. Никакви други уреди не могат да открият PVC или HDPE тръби без да има кабели тях, бетонни или етернитови тръби, да измерят дебелината на асфалта, да се провери дали пътното легло не е слегнало под действие на суфозията и много други. Всичко това се случва без да се разрушават настилките или да се копае, както ще видите в примерите малко по-късно.

Много често георадарът не толкова ефективен при търсене на ППС, колкото ни се иска. Част от причините ще засегна в следващата точка на статията, но тук искам да подчертая, че георадарното изследване е пълноценно тогава, когато е част от мащабно изследване на обекта, което включва:

• Геодезично заснемане на терена и видимите на повърхността елементи на ППС като канализационни и електрически шахти, спирателни кранове и други.
• Проследяване и заснемане на външни белези за наличие на ППС – например при влажно време или снежна покривка местата на топлопроводите ясно се очертават.
• Запознаване с наличната документация относно ППС на територията на обекта – скици и схеми, предоставени от организациите, стопанисващи съоръженията (ВиК, БТК, мобилни и интернет оператори, енергоснабдителните дружества и други).
• Събиране на семантичната информация за търсените ППС – размери, предполагаема дълбочина, форма, материал, от който са изградени, материали, с които са засипани и т.н.. Освен от наличната документация, тази информация може частично да се събере и на място от видимите елементи на съоръженията.
• Събиране на информация за пътната настилка и пътната основа, видът на почвата и съдържанието на влага и т.н..

Всичко това помага на специалистите да изградят цялостен поглед върху обекта и улеснява малко трудната задача по интерпретацията на радарграмите.

5. Проблеми, снижаващи драстично ефективността на георадарите.

При положение, че имаме събрана необходимата информация за обекта, се пристъпва към избор на антена и настройка на георадарната система. Антените са с различна честота, която обуславя тяхната разрешаваща способност в хоризонтално и вертикално отношение (резолюция) и дълбочината на проникване на сигнала. В следващата таблица са дадени видовете антени и техните характеристики, според производителите от Mala GS.

Честота на антената fc [MHz]	Радиална резолюция в сантиметри [cm] при c=100 m/μs, λc/4	Максимална дълбочина на проникване [m]
25	100	50
50	50	40
100	25	25
200	12.5	12
250	10	8
500	5	6
800	3	2.5
1000	2.5	1.5
1200	2.1	1
1600	1.6	0.5
2000	1.3	0.4

 

Тези данни са приблизителни и трябва да се използват много внимателно, защото съставът на почвата променя драстично стойностите за резолюция и максимална дълбочина на проникване. Във всеки материал скоростта на разпространение на електромагнитните вълни е различна, затова данните от таблицата са валидни само в случай, че c=100m/μs.

Факторите, снижаващи ефективността на георадарните системи често се пренебрегват и резултатът е разочароващ. Нека разгледаме малка част от тях, с които съм се сблъсквал в течение на времето.

• Неподходящ избор на антена –  изключително малко са фирмите, които могат да си позволят пълен комплект антени. Това свежда използваемостта на георадарната система до определена дълбочина, която често се оказва недостатъчна. Както можете да забележите, с намаляването на честотата на антената нараства проникващата способност на сигнала, но заедно това се занижава резолюцията. При търсене на тръба с диаметър 3 сантиметра, положена на дълбочина 3 метра, при идеални условия на вместващия материал трябва да се използва 800 или 500 MHz антени. При първата антена няма да ни достигне дълбочина, а при втората резолюцията не е достатъчна.
• Наличие на изолиращо покритие – най-често ППС са разположени под уличното платно. През последните 40-50 години за настилка под асфалтовото покритие са използвани всякакви материали. За голямо съжаление, в много от случаите като основа вместо чиста скална маса е ползван отпадъчен продукт от стоманодобивните предприятие, известен като шлака, примесен с метални частици. Така създадения разсейващ и отразяващ екран не позволява на електромагнитните вълни да проникнат в дълбочина.
• Метална армировка – при изследване на обекти с бетонна настилка, при определена гъстота на металната решетка също се получава екраниращ ефект.
• Наличие на овлажнени глинести почви – основният проблем, които възпрепятства проникването на сигнала е водата. На практика влажната глина се оказва почти непреодолима бариера за сигнал с георадарна честота.
• Разсейващи материали – много често между антената и търсения обект се намира материал с такава фракция, която отразява сигнала разнопосочно и той не достига до приемната част на антената.
• Неравен терен – изображението на радарграмата предполага движение по хоризонтална линия така, че височината на елиптичния конус да е перпендикулярна на тази линия. Ако разгледаме дадения в началото пример с HDPE тръбата, при неравности върху терена транспортната количка непрекъснато ще променя своето положение и сигналът няма да се разпространява перпендикулярно. Тогава вместо ясно изразена хипербола, ще имаме силно деформирана крива с липсващи части или липса на какъвто и да било еднозначен сигнал.
• Вместващ материал и обект с еднакви или близки диелектрични константи – ако се налага търсене на бетонна тръба, засипана със скална маса, не може да се очаква изобразяване на хипербола на радарграмата поради еднаквият състав на материалите (Pr<0.010). Трябва да се очакват отражения от долната част на тръбата, кухината или водата, ако има такава.
• Едностранни профили – много често обектите и отделни елементи от вместващия материал, не са разположени симетрично в пространството. Това налага един и същи профил да са сканира два пъти в противоположни посоки, защото опитът показва, че радарграмите се различават в отделни участъци.

Това са малка част от нещата, които представляват сериозна пречка пред георадарните изследвания. Може да се каже, че първият метър от почвата в дълбочина е с толкова сложен физикохимичен състав, колкото е самата Вселена. Колкото повече и по-разнообразни слоеве стоят между антената и търсеният обект, толкова по-трудно и на моменти невъзможно става сканирането и интерпретацията на данните до някакъв желан резултат.

6. Примери за приложение на георадарите.

Сложността на материята и целта на статията не позволяват да навлизам в повече подробности, затова бих искал да дам три примера от моята практиката за успешно използване на георадар, срещу които стоят десетки неуспешни опити, потвърждаващи казаното досега. За примерите е използвана система Mala Ramac X3M с 800 MHz защитена антена.

• Изследване състоянието на пътното легло под кръстовище

Под влияние на суфозията и други подпочвени процеси, много често върху пътища и кръстовища се образуват слягания, които фирмите, поддържащи съоръженията, ремонтират временно чрез запълване и изравняване. Ако може да се анализира състоянието на пътното легло, тогава ще бъде ясно дали това хлътване е следствие на уплътняване на материала или има по-дълбоки процеси с нарастващ интензитет. Георадарът е много подходящ за подобно изследване, защото в повечето случай имаме няколко слоя асфалт, скална маса и пътно легло, изградено в почва.

На следващата радарграма се вижда профил на улица, направен с георадар. По хоризонталната ос е нанесено разстоянието от началото на профила, а по вертикалната ос е означена дълбочината в метри. Хоризонталното разстояние е много точно определено чрез дистанционния датчик или GPS приемника, но за дълбочината не може да се каже същото. Поради разнородния и неясен състав на вместващия материал и постоянно променящата се в дълбочина диелектрична константа, грешката при определяне на дълбочината варира между 10 и 25%, но не са редки случаите тя да достига и 40%.

Радарграма на улично платно

    На радарграмата може да се види профилът на пътното легло и мястото, където то е разкъсно, за да се насипе скалната маса (между 37.10 m и 39.20 m). Тук се вижда типичен пример за разсейваща сигнала фракция, която георадарът засича за сметка на положената водопроводна тръба, която остава маскирана. Най-често такива насипи се правят след ремонт на водопроводната мрежа, затова косвено може да се съди за наличието на тръба. Когато всички профили се обработят съвместно и се векторизира следата на пътното легло върху радарграмата, с подходящ софтуер може да се построи повърхнина и 3D модел.

3D модел на пътно легло под кръстовище

Повърхнина на пътното легло

    От така направената проверка може да се заключи, че в определен участък, видим на графиките и точно координиран от системата има слягане на пътното легло повече от допустимото. В този участък трябва да се предприемат следващи мерки и да не се допусне динамично пропадане на пътя, както често се случва при подобни ситуации.

• Изследване на основата под сграда, склонна към напукване

При този случай имаме етаж от обществена сграда с пукнатини в местата, където бетонната плоча стъпва на терена. Първата задача беше проверка на армировката, въпреки, че честотата на антената не позволява прецизен поглед върху нещата. Радарграмите показаха, че армировъчната мрежа с нужната дебелина прекъсват на определено място и вместо тях е ползвано желязо с по-малък диаметър от необходимия.

Засечена армировка и кабелен канал на радарграмата

Повърхнина, образувана от армировъчната мрежа

    Когато бъдат означени и координирани местата на армировката, може да построи повърхнината, която се формира от мрежата. Тогава става ясно, че армировъчната мрежа е силно деформирана и неравномерно разположена в бетонната плоча, като това най-вероятно е допуснато още при наливането на бетона.

Локализирана тръба и овлажнен участък от почвата

    При някои от профилите се появиха индикации за наличие на тръбопровод на дълбочина около 0.70 m. След разговор със собствениците на сградата се оказа, че в този участък е имало стара отводнителна тръба. В какво състояние се намира тя в момента и дали сме намерили само остатък от нея, това не може да се каже без разкопаване. От промененият състав на почвата под тръбата може да се предположи, че тя не е в добро състояние и причинява овлажняване на глинестите почви под бетонната плоча. Това от своя страна води до подуване на глината и може да предизвика напукване.

Всичко това са хипотези, които предстоят да се проверят, затова освен георадарното сканиране по стените на сградата бяха монтирани нивелачни репери. След измерването им с дигитален нивелир и сравняване на отчетите ще може да се каже дали има преместване на плочата във вертикално отношение. При всички случай резултатите показват, че е необходима по-сериозна проверка на съоръжението и при нужда трябва да се предприемат укрепващи мероприятия.

• Локализиране на подземни проводи и съоръжения под натоварен пътен участък.

Най-интересният пример в статията започнах в обратен ред – първо намерих натоварена улица в центъра на областен град, която е разкопана за полагане на водопровод и заснех с фотоапарат всичко, което можеше да се види. В това число влизат 4-5 слоя вместващ материал, бетонна тръба от водосток, PVC тръби с кабели, бетонни тръби, плоски колектори и стара тухлена стена. Изчаках технологичното време на строителите от 2 месеца, докато улицата изцяло се асфалтира отново и направих надлъжни профили с георадарната система през разстояние 0.70 m.

Кабели в PVC и бетонни тръби, разрушени от разкопаването

    След полагането на водопроводната тръба изкопът беше засипан с пясък и скална маса, което формира приблизително еднородна среда. На следващото изображение се забелязва разкъсване на глината, в която е положен топлопровод и след това е засипан с подобна фракция. Конкретно уточнявам, че това е топлопровод не защото е засечен с георадар, а защото сухият асфалт в дъждовно време и подземния кадастър свидетелстват категорично за това.

Топлопровод, положен в глина и засипан със скална маса

    От всички направени профили ще разгледам само част от три надлъжни и един напречен профил в местата, за които са показани фотографски изображения и със сигурност е ясно какви съоръжения има там.

Първият профил е направен близо до бордюра на улицата, където вместващия материал е съставен два слоя асфалт, уплътнена скална маса като основа на пътното платно, сгурия и глина, като повечето съоръжения са разположени в глинестия слой. На радарграмата се забелязва мястото на топлопровода, но тръбата не е очертана ясно с характерната хипербола. Вероятната причина за това е разсейващия ефект на скалната маса с която е засипан и високото съдържание на влага във фракцията. Различава се и границата между сгурията и глината, но съоръженията, които очакваме да бъдат засечени, не се виждат, независимо какви софтуерни филтри опитах да приложа.

Надлъжен профил 1

    Вторият профил е направен така, че почти през цялата си дължина той да минава върху изкопа за водопровод. Тук съоръженията не лежат в глина, а в скална маса и пясък, което позволява на електромагнитните вълни да се разпространяват и отразяват от съоръженията. На радарграмата по недвусмислен начин са засечени тръбопроводите с тяхната позиция и дълбочина. Хиперболата на топлопровода също се очертава, защото разсейващия ефект на материала над нея е относително слаб. Георадарната система позволява калибриране на някои от параметрите. Ако сте забелязали, на фотографските изображения се вижда ролетка, с която измервам истинската дълбочина на тръбата. Когато на радарграмата локализирам съответната тръба, мога да укажа чрез монитора каква е реалната дълбочина на обекта и оттук нататък за съответния обект да имам значително по-сигурни стойности. Разбира се, това е валидно в случаите, когато имаме сравнително еднороден вместващ материал за целия обект.

Надлъжен профил 2

    При този пример между отделните профили материалът, в който лежат обектите е различен, затова може да се види, че във вторият профил дълбочината на топлопровода като че ли е по-голяма, отчетена от останалите два. Това е така, защото електромагнитните вълни се разпространява по различен начин в скалната маса, където е вторият профил и по съвсем друг начин там, където са глината и сгурията.

Третият профил е с много близки показатели както първия – отново може да се види отразен сигнал от топлопровода и части от хиперболата на една от бетонните тръби. Честно казано, ако не знаех със сигурност, че там има обект, не бих обърнал внимание на това отражение, защото прилича на много други в радарграмата. На всеки от останалите профили от изследването ситуацията беше същата – ясно е къде точно минават проводите на терена, но на радарграмите няма никаква индикация.

Надлъжен профил 3

    Последният профил е направен напречно на пътя и както се очакваше, новата водопроводна тръба, положена в изкопа се вижда много ясно (от дясната страна). Заедно с това е засечен стар тръбопровод, чиято дълбочина и размери насочват към стар водопровод.

Напречен профил

    При едно добро георадарно изследване с двустранни профили във всички посоки могат да се постигнат добри резултати само ако физикохимичните свойства на вместващия материал и търсените обекти позволяват това.

7. Вместо заключение.

Нивото ми на компетентност в областта на георадарите и сравнително неголемият ми опит при работа с тях не ми позволяват да правя генерални заключения. Въпреки това, ще си позволя вместо заключение да напиша някои неща, които считам за полезни за всеки, които мисли да използва георадар в своята работа.

• Георадарите са незаменими машини за търсене на ППС поради факта, че при подходящи условия могат да локализират метални и неметални обекти като бетонни и етернитови тръби, каменни зидове, дървени конструкции, въздушни кухини и много други.
• При изследване на почвените слоеве или пътна настилка чрез георадарно сканиране могат да се видят неща, които по никакъв друг начин не могат да бъдат установени без да се разруши настилката.
• С подходящи настройка на системата могат да се определят размерите и дълбочината на обектите с точност, с която това не може да стане с други електронни уреди.
• Физикохимичните свойства на сканираната среда и търсените обекти са от изключително значение за успешното сканиране с георадар. На теория и практика, възможните пречки от тази среда са много по-големи от способностите на георадарната система да се справя с тях.
• Там, където има глина и овлажнени почти, вероятността да се открие обект е минимална.
• При неравен терен, преди да се пристъпи към сканиране, ако е възможно трябва да се подравни горният слой на обекта с подходяща механизация.
• На георадарната система не може да се разчита като единствен и напълно достоверен източник на информация за локализирането на подземни проводи и съоръжения.

Вероятно могат да се напишат още много неща, но искам да завърша с най-важният извод, до който стигнах след доста неуспешни обекти.

„Ако георадарната система показва, че под изследваната повърхност има нещо, то тогава наистина има нещо.

Но ако георадарната система показва, че под изследваната повърхност няма нищо, това в никакъв случай не означава, че отдолу няма нищо! „

    Спазвайки последното правило можем да избегнем неприятни изненади при представяне на резултатите от сканиране с георадар.

 

Февруари 2012

София